Златю Бояджиев · маслени бои върху платно · Златю Бояджиев е роден през 1903 в село Брезово. Умира през 1976 г. в Пловдив. Завършва специалност „Живопис“ в Художествената академия при проф. Цено Тодоров през 1932. Рисува в жанровете фигурална композиция, портрет и пейзаж. В творчеството му отчетливо се обособяват два основни периода – до 1951, когато вследствие на тежко заболяване временно преустановява работата си и след 1953, когато започва да рисува с лявата си ръка.
През втория период художникът обогатява съдържателната страна на творчеството си и разгръща своето удивително въображение. В картините му навлиза първичната сила на реалността, оцветена и примесена с чудноватото, фантазното и парадоксалното. През зрелия си творчески период, който е особено плодотворен, художникът създава множество произведения, заредени със драматична сила и експресия, които привличат със своя цвят, щрих и дълбочина на сюжета.
Композицията „Стара Прага“ разкрива художника като един изключително заинтригуван архитектурен рисувач, изваждайки на преден план голямото му отношение към формите, цветовете и композицията на сградите в стария град на Прага от позицията на Карловия мост. Фигурите на минувачите по моста са съпоставени до известните скулптури, които красят вековния мост. Типичните за Златю фигури - опростени и експресивни - са смалени до внушителните каменни статуи, които художникът е изобразил изключително умело и детайлно. Българският майстор създава и истинско усещане за пространство, като смалява скулптурите, изобразявайки ги в по-малък детайл, които на свой ред са умалени от величието на пражката архитекрута на кулите, издигащи се от стария град на чешката столица. Златю умело улавя и цветовете на шарения център, създавайки усещането за индивидуалност на всяка една от историческите чешки сгради. Мащабността на архитектурата и мимолетието на човека живеят в унисон в Златювата картина. Микрокосмосът създаден от пловдивския художник ни пренеся в самата картина, сякаш самите ние се намираме на Карловския мост в Прага.
Движението в композицията е насочено нагоре, което обаче звучи съвсем естествено и закономерно в този чудноват свят на картинното пространство. Със своя неподражаем и самобитен характер, изкуството на Златю Бояджиев е сред най-оригиналните и значими явления в българското изкуство на ХХ век. (М.З.)