Стефан Иванов · маслени бои върху фазер · Редом с Никола Михайлов, Стефан Иванов е считан за един от най-влиятелните и значими художници в жанра на портрета. Роден в село Долна Бела речка, Вършец, през 1875 г., Стефан Иванов завършва Рисувалното училище в класа на Иван Мърквичка през 1903 г. Четири години по-късно започва да преподава в Рисувалното училище като от 1914 г. е професор по живопис, а в периода 1929–1931 г., когато училището вече е преименувано на Художествена академия, е неин ректор.

Портретите на Стефан Иванов са характерни със своя академичен и прецизен рисунак. Особено през 1920–30-те години Иванов работи с ясна форма, стегната композиция и много внимателно моделиране на лицето. В изкуствоведската литература този период се свързва с неокласическа тенденция в българския портрет. В „Портрет на Олга Брадистилова “, художника изгражда фронтална композиция типична в почти всички негови женски портрети. Наблюдава се изчистен заден план (с изключението на картината, която е закачена зад лявото рамо на портретираната) и силен контраст между лицето и тъмното облекло. Това създава много монументално, почти иконно усещане. В портрета на Брадистилова, позата, погледът, осветлението и задният план изграждат характера на човека.

Олга Брадистилова е художничка, която произлиза от аристократично семейство: баща и е Стою Брадистилов, генерал лейтенант по време на Балканските войни. Жени се за изкуствоведа и критик Стефан Митов, племенник на художника Антон Митов. Самата Олга Брадистилова е била ученик в класа на Стефан Иванов, а изкуството и често препраща към портретите на своя учител. Портретът, които Иванов и рисува я представя не само като аристократична жена, тясно обвързана с изкуството и артистичните среди, но и като изграден художник, с изкуството буквално до нея.

Стефан Иванов рисува и още един портрет на своята ученичка през същата 1947 година, който е репродуциран в монографията за художника от Ирина Михалчева от 1959 г. Силно вероятно е репродуцираната творба да е останала в колекцията на портретираната, докато представената картина да е останала в колекцията на художника, която е предавана през поколенията до неговия внук Стефан Бояджиев. (М.З.)